ЗА РОДИТЕЛИ

 

   УВАЖАЕМИ РОДИТЕЛИ,

  "От първи до четвърти клас малките ученици изучават това, което им дава основата на по-нататъшното им обучение. Но освен знанията, тук се придобиват и умения да се учи, да се следва ритъма на училищния живот, да се поставят цели и задачи, които да се изпълняват, а също и как да се общува с връстници и по-възрастни хора.Всичко това може и се осъществява само с подкрепата и участието на родителите. В тази, все още крехка възраст, малките ученици не могат да носят товара на толкова голяма отговорност върху раменете си, а началните учители са всеотдайни, неуморни професионалисти, които живеят с проблемите и радостите на учениците си, но не са всесилни и всемогъщи... Затова е необходимо и толкова често търсено сътрудничеството на родителите. И ако то е налице, резултатът e - знаещи, можещи и умни деца, а това изпълва с радост сърцата на всички..."

Ето  една сравнителна таблица на :

 


РОДИТЕЛИ, КОИТО ОБИЧАТ ПРЕКАЛЕНО
 


РОДИТЕЛИ, КОИТО ОБИЧАТ ПО РАЗУМЕН НАЧИН
 

Гледат на децата като на собственост.
  

Гледат на децата като на подарък.
      

Опитват се да ги моделират според собствените си желания.
  

Възпитават децата си да бъдат това, което са.
  

Твърдят, че родителите не могат да бъдат приятели с децата си.
     

Внимателни и подкрепящи приятели.
      

Отстъпват или карат детето да отстъпва.
        

Те са добри, но строги.
                 

Оказват контрол.
               

Насочват /спътници, вместо водачи/.
              

Стремят се да са съвършени /децата и самите те/.
             

Учат, че грешките са възможност за израстване.
               

Опитват се да победят детето
       

Опитват се да разберат и спечелят детето.
                 

"Опяват" или наказват за доброто на детето.
             

Включват детето във вземането на решения.
         

Включват детето във вземането на решения.
               

Отнасят се към детето като към ценна личност.
                 

Предпазват прекалено.
                  

Наглеждат и помагат в подходящ момент.
                  

Избягват чувствата.
                   

Допускат и показват чувствата си и съчувстват.
                   

Решават вместо детето.
                  

Учат на умения за справяне в живота.
               

Крещят и наказват, а после освобождават.
                

Позволяват на детето да експериментира, а после анализират последиците.
                   

Обиждат се от държанието на детето.
                  

Помагат на детето да се учи от поведението си.
                   

Страхуват се.
              

Гласуват доверие.
       

Задоволяват всички капризи и желания на детето.
               

Умеят да отказват.
                 

Поставят детето в центъра на вниманието си.
          

Имат собствен живот, в който детето е особено важно.
          


Факт е, че родителите, които обичат прекалено, имат един постоянен, неприятен спътник : безпокойството и са изложени на риск да попаднат в най-големия капан на прекалената обич - да забравят да се радват на децата си такива, каквито са.